Асен Момчев (1906-1994) е от художниците, които се посвещават на педагогическа дейност, участва в международни симпозиуми и конференции, автор и съавтор е на учебници по изобразително изкуство. На юбилейната си изложба във Велико Търново през 1985 г. Асен Момчев дарява на родния си град 100 картини за откриване на художествена галерия на негово име. Награден е с орден "Кирил и Методий".

Минчо Ханджиев (1869-1921) е първият художник в града, направил копия на стенописите от старите търновски църкви преди голямото земетресение от 1913, посочва в-к "Янтра". Проявява се като културен деятел с големи заслуги за града и окръга. Организира самостоятелна изложба през 1911. Творчеството му е високо оценявано от Иван Мърквичка, Антон Митов, Ото Хорейши, Борис Денев.

Александър Добринов (1898-1958) проявява своя талант от ранна възраст. Баща му, Христо Добринов, има гостилница в Търново, където окачва негови рисунки. Сред посетителите присъстват личности като Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Петко Ю. Тодоров и те са сред първите зрители на творчеството му. Обучението му в Художествената академия започнало през 1916 г., е прекъснато от мобилизация. След края на войната продължава образованието си в Държавното рисувално учлище, а след това и във Виена.

Иван Вълчанов (1889-1953) е роден в Пазарджик. Дълги години живее и работи във Велико Търново като учител в в девическата гимназия и в смесената гимназия "Св. Кирил и Методий". 17 от изложбите му са от търновския период.
     Като член на туристическо дружество "Трапезица" той обикаля Балкана в търсене на пейзажи. Сътрудничи на сп. "Педагогическа мисъл" и е автор на две книги - "Рисуване и моделиране в нашите основни народни училища : Първоначални и прогимназии", издадена във В. Търново, 1928г., и "Обучението по рисуване в нашите гимназии, педагогически училища и висши учителски курсове", издадена във В. Търново през 1930. И двете книги се пазят в Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.

Тодор Кръстев наследява Отто Хорейши на позицията художник-сценограф към читалище "Надежда". Негов асистент за известно време е Борис Денев. Той е от художниците, които представят с картините си загубени във времето интересни археологически обекти. Член на дружеството на Великотърновските художници.

Стоян Василев (1904-1977) е художник от Пазарджик, който дълги години работи в старата столица. Като учител в Мъжката гимназия, "Св.Кирил", създава заедно с учениците си дружество с името "Родно изкуство", което има за цел да развие "приложимостта на изкуството в практическия живот". За да си набавят средства за нужните им пособия, учениците на Стоян Василев организират "лотарии"- изложби със свои произведения. С получените приходи те купуват нужните им пособия. Те се заемат и с друга важна инициатива: да запознаят нарастващия брой туристи със забележителностите на града и околностите му. За целта създават кратък художествен проспект на български, френски и немски. проспектът представлява малка книжна с 16 художествени фотографии. Към работата си като уредник на картинната галерия към читалище "Надежда" Стоян Василев подхожда изключително отговорно. Изработва план на своите задачи и предлага на читалищното настоятелство докато се съберат достатъчно количество картини за постоянна експозиция, първоначално да подреди свои, които постепенно да подменя с други. За негови помощници настоятелството избира Недялко Каранешев, Димитър Багрилов, Асен Момчев и Кръстьо Попов.

Иван Христов (1900-1987) е роден във Видин. Потомък е на стар тревненски род. Платната от старата столица са най-многобройния цикъл в дългогодишното му творчество. За него е важно поколенията да помнят, че Търново е град, създаден от най-даровитите български строители. И по тази причина основно задължение на отговорните за новото строителство, което спазва много по-различни изисквания, е да не се прекъсва нишката, свързваща настоящето с миналото и историческото, културно и архитектурно наследство. Градът от миналото, когато все още са запазени стари сгради, живи свидетели на епохата си, е по-романтичен от съвременния му облик, резултат от застрояване и разширяване.

Деньо Чоканов(1901-1982) получава основно и средно образование в родния си град Търново, в гимназия "Св.Кирил". Той е активен участник в местното младежко политическо движение. Работи при баща си (един от братята на Борис Денев)като дърводелец и резбар. През 1928 е приет в Художествената академия, в ателието на Димитър Гюдженов. Там става известен като „Дърводелчето“. След завършване на обучението си се включва в дружествата „Родно изкуство“ и „Независимост“. След 1944 е избран за секретар на Съюза на на художниците, за известно време е сред преподавателите в ХА. През 1978 се състои самостоятелната му изложба с мото „Признателна България“, посветена на 100 годишнината от Освобождението. Дълги години заместник-председател на Културния клуб на великотърновци в София.

Художникът Борис Денев е много популярен сред своите съвременници като активен участник в обществения живот. Сред многобройните му интереси извън изкуството е и писането. Сътрудничи на вестници като "Зора" и "Слово", където активно публикува свои фейлетони по актуални теми като политика, изкуство, права на жените. идеите му за опазване на старините остават актуални и днес, след почти 90 години от тяхното представяне на страниците на в-к "Слово" през 1936 г.