"Новатата културна придобивка във Велико Търново" - по този начин местната преса нарича постройката, изградена на полуостров "Боруна" с цел да се превърне в училище за занаяти и приложни изкуства. Необходимостта от занаятчийско училище в града е осъзната от местното управление и започва работа по осъществяването на идеята. Тя не е нова и първият, който предлага да създаде такова училище със свои средства на общинска територия е художникът Димитър Багрилов.

     Различни обстоятелства възпрепятстват реализацията, но идеята остава. Недялко Каранешев заедно със своя колега и приятел Петър Кънчев започва подготвителни курсове за бъдещи занаятчии.

В писмото си до министъра на Народното просвещение с дата 15 април 1921 г. Каранешев описва мотивите за провеждане на подготвителни курсове за занаятчии. Няколко години по-късно Постоянната комисия в Търново иска от окръжния съвет средства за откриване и обзавеждане на занаятчийско училище, което първоначално ще се състои от два отдела - резбарство и плетачество, а в последствие към тях ще се добавят грънчарство, кошничарство и други. Постоянната комисия чрез своя орган "Окръжен вестник" с дата 20.12.1924 представя на общественото внимание своите мотиви за откриване и обзавеждане на "Практическо занаятчийско училище".