Недялко Каранешев

"И на изстрадалата ни днес душа става леко и хубаво, чувствайки как нашите деди са се движели към хубавото, към възвишеното. И ни се поисква и нашата душа да бъде чиста, тъй както е била на предците ни. В града и в околността всичко ни говори за един минал, но чудно мил, почти идеален живот. Нищо не ни пречи да се наслаждаваме от гледката на този живот, като го извикваме мислено пред своите духовни очи. Колко благодатно ще бъде това за нашата душа в днешното болно време!"

Недялко Каранешев е роден в с.Хотница през 1876 г. в семейството на Димитра и Константин Каранешеви. Баща му, Константин Каранешев, е опълченец и културен деец, автор на "Начална българска граматика за словопроизводството" от 1886г. Той е учител в с.Мекиш (дн.Обединение) и при него художникът получава началното си образование. В периода 1890-94 е ученик в Горнооряховското V-то класно мъжко училище. През учебната 1894/95 г е назначен за учител в с. Обчиларе (дн. Стрелец). В периода 1896-97г. продължава обучението си в Севлиевското класно училище.
През същата 1897г., той отново е учител в с. Стрелец. Тогава избухва епидемия сред децата в селото, и младият учител спира разпространението ú, като забранява да се целуват иконите и починалите.

Решаваща за бъдещето му като художник се оказва срещата с митрополит Климент (Васил Друмев), който му осигурява покровителството на Министъра на Народното просвещение Иван Вазов при кандидатстването му в Рисувалното училище.
След като приключва обучението си с помоща на своя тъст и баща си заминава за Флоренция. Там като ученик на Джовани Фатори се усъвършенства като копист.
След завръщането си се посвещава на призванието си като учител, както и на проучването и опазването на старините. Отваря в дома си на ул."Читалищна 10" първата в провинцията частна художествена галерия. Последователен е в работата си по популяризирането на идеята за Занаятчийско училище и дейносттa на създаденото от него дружество "Дом за изкуство и просвета".
Започва подготвителни курсове за занаятчиии в Априловката гимназия в Габрово, заедно със своя колега и приятел Петър Кънчев, с когото вярват, че от тези курсове ще излязат бъдещите студенти за Занаятчийското училище. Те именно ще са хората, които под умелото ръководство на своите учители, ще възродят българските народни занаяти и духът, който те носят

Недялко Каранешев, който последователно отстоява идеята за "Висше училище по народни занаяти", е категоричен по въпроса има ли "български стил" . Човек, който е запознат с историята ще види и разпознае този стил и самобитност. Той цитира американския мисионер, учител и журналист Рубен Хенри Маркъм, работил дълго време в България. "Маркъм пише: "„Национализмът е единствената основа на прогреса. Един народ без патриотизъм умира. Той е роб“."
(ДА - Велико Търново, ф.932К, оп.1, а.е 320, л.36 )
Тази самобитност е най-ясно изразена в произведенията на народните занаяти, които в най-пълна степен отразяват живота на предците. Недялко Каранешев популяризира своите идеи и предложения относно съхранението и развитието на тези занаяти, а също и на архитектурните, исторически и природни дадености на града и неговите околности. С помоща на съмишленици той създава и поддържа дружество "Дом за изкуство и просвета", членове на което същевременно са представители и на други творчески обединения в града. Идеята да работят заедно в името на общи идеали помага на местните културни дейци да преодоляват творчески и политически различия. Дружеството съдейства за издаването на седмичник за култура и просвета "Янтра", който излиза всяка седмица в периода 1935-1937 г. Това е време, в което помоща на държавата е силно ограничена, което се отразява на културния живот.

Дружество "Дом за изкуство и просвета" е основано на 31.12.1932 г в дома на художника. Организира сказки, изложби и концерти, чрез които запознава обществеността със своята дейност в период от около 20 години въпреки продължителната икономическа криза, засегнала всички социални дейности. Каранешев се присъединява към инициативата на градската община и дружество "Стара столица" за превръщането на града с оглед неговите забележителности в център на туризъм и отдих. Недялко Каранешев е особено ангажиран по отношение на събиране на исторически документи, някои от които изпраща на изследователи историци като проф. Иван Дуйчев, Йоно Митев, Никола Трайков и други. Съдейства за написване на истории на селата Церова Курия, Арбанаси, Хотница, на гр. Горна Оряховица и други.

Недялко Каранешев с туристи и гости на града

Уставът на дружество"Дом за изкуство и просвета"

Ангел Каранешев (1906-1974) следва ентусиазма и вдъхновението на своя баща, когото наследява като председател на дружеството. Привлича за членове придобили световна известност българи като Христина Морфова и Атанас Качамаков.
В началото на творческия си път рисува предимно маслени картини с морски сюжети и изгледи от Велико Търново. През 1935 по препоръка на баща си е назначен от Варненската търговско-индустриална камара за член на комисията по провеждане на изпити по строителство и текстилно бояджийство. Работи и като експерт-графолог към Великотърновския областен съд. В Държавен архив Велико Търново е запазена чернова на неодършена книга по графология поради неочаквано заболяване и скорошната смърт на художника.
Ангел Каранешев оставя голямо по обем художествено наследство, състоящо се предимно от графични творби. През 1942 г. открива самостоятелна изложба във Виена, а след това и в Берлин. След войната, през 1949 г., участва в обща шведско-българска изложба в общински център Брома, в Западната част на Стокхолм. Организатор на изложбата е шведският художник Ивар Стенмарк, който през същата година рисува мотиви от България и старо Търново. Друг шведски художник, Ларс Норман (1915-1979), е толкова впечатлен от художника, че му посвещава 10 страници от своя летопис "Пътуване до България", екземпляр от който се съхранява в архива на Ангел Каранешев. (ДА - Велико Търново, ф.1539, оп.1, а.е 32)
В продължение на дълги години Ангел Каранешев е кореспондент на вестници като "Утро", "Заря", "Варненска поща", "Отечествен фронт" и др., оформя заглавката на в-к "Търновски епархийски вести".

Със своята дейност Недялко Каранешев, неговият син Ангел и дружество "Дом за изкуство и просвета" заемат важно място в историята на града и околностите. Старанието да бъдат съхранени забележителните архитектурни и исторически паметници, намира отражение в творчеството на двамата художници, което има висока етнографска и историческа стойност.