В работата си по адаптация на сградата на Боруна арх.Николов търси възможност за за приемственост между старото и новото, при която изменението на архитектурно-художествения образ се явява като крачка напред. Да бъде сведен до минимум рискът от механично допиране на старото и новото, а да има вплитане и врастване, при което визуалните връзки не се разминават. По този начин няма се стигне до прекалено груба намеса. Според него реставрацията създава неактивни елементи, затова предпочита адаптацията на значими стари сгради, като предварително проучва историята им; съхранява характерни оригинални елементи и добавя нещо ново и запомнящо се към обема и съдържанието.

“Не се страхувам от бедното ни съвремие. Убеден съм, че ако не сбъркаме сега, макар и с бедни сгради и площади, с бедна архитектурна мисъл и строителни материали, бъдещите поколения ще ни бъдат благодарни за верните големи посоки, за бъдещото развитие на този район и град”

Въпреки, че дълги години е седалище на Ветеринарния институт, жителите на града така и не възприемат масивната конструкция на Боруна в това ѝ предназначение. Самото решение да бъде променена функцията на училището по занаяти, което така и не отваря врати, е обект на критики, намерили отзив в местната преса през 30-те год. С проекта на арх. Николов за художествена галерия сградата получава полагащата ѝ се реабилитация, макар и няколко десетилетия по-късно.

     От оригиналния строеж архитектът запазва симетричната схема на плановата композиция с ясно изразен централен вход и симетрично редуване на отворите през двата основни етажа. Освен това реализира разширение с две тераси, оформление на главния вход, подмяна на подпокривното пространство с ново такова, с медна ламарина за покрива, алуминиеви профили с опалови стъкла и осветление на залите на втория етаж. Изградена е нова покривна конструкция с декоративно медно покритие и горно осветление. Отделено е специално внимание при оформянето на всички вътрешни пространства, като е запазено стълбището с оригиналния парапет от мозайка. Обемно-пластичното и архитектурно-художественото решение, реализирани при адаптацията са свързани с разположението на сградата в най-живописната част на стария град и връзката ѝ с монумент „Асеневци“. Основният недостатък на постройката е липсата на достатъчно площ, където да се разположат фондът, помещения за консервация и реставрация и помещения за гостуващи изложби. Другият сериозен проблем е високата влажност и дългосрочните последствия от нея, отбелязва самият той, когато представя сградата на общественото внимание.

     В своя дневник Никола Николов пише, че жителите не само разбират и оценяват направеното от екипа му, но и ще го съхраняват и развиват, защото Велико Търново е градът в който

„..толкова ясно са наслоени като на вечен екран моменти от историята на нашия народ от Втората българска държава до наши дни... Истинска картина в натура, която не се забравя, щом веднъж я видиш и разбереш.“