Недялко Каранешев и Илия Крунев

За чист национален български стил

Желанието да се развива и прилага "чист български стил" обедиянва и събира личностите, които работят усилено за реализацията на тази цел. Във Велико Търново един от основните идеолози сред художниците е Недялко Каранешев. В близкото му обкръжение е Илия Крунев, който споделя неговите виждания относно развитието на самобитен народен български стил.

Илия Крунев е възпитаник на Столарското училище (днес - Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура "Йосиф Вондрак"), открито в Русе през 1895 г. Няколко години по-късно, през 1906г., още като ученик, той има възможност да участва в изработването на мебели за кабинета на директора Йосиф Вондрак. Като стипендиант на специализация Крунев посещава много изложeния извън страната и събира впечатления.
     През 1910 г.във Виена се провежда Първо международно ловно изложение. Изложбата включва предмети, свързани с лова, включително праисторически инструменти, оръжия, занаятчийски предмети и трофеи, както и картини, рисунки и скулптури. Участват творби на Климт и Егон Шиле.
Българското представяне в изложението е повече от скромно дори незабелязано, пише Илия Крунев.
     В обикновени глинени съдове са поставени ечемик, жито, царевица и други култури, но нищо по тези съдове освен надписа не показва, че са български отбелязва Крунев. Те са в ярък контраст с участието на други нации и това е повод да се обърне внимание по какъв начин българският национален стил би могъл да представя достойно страната ни на подобни международни изложения.
През 1912 г. Крунев се завръша в България и се установява като учител в столарското училище в Русе, където по същото време преподава и Петър Кънчев.
За известен период (1920-1925г.) Крунев е директор на фабрика "Мобил" в Русе, след което се връща като учител по скициране и орнаментално рисуване. На част от учениците поставя задача да рисуват български орнаменти, използва източници като труда на Богдан Филов "Старобългарското изкуство".
За да се стимулират учениците, за най-успешните проекти е предвидена стипендия, която се отпуска от дългогодишния директор на училището Йосиф Вондрак по инициатива на Илия Крунев.

Крунев е избран от Великотърновското общинско управление за директор на училището по занаяти на Боруна и му е поставена задача да състави цялостна програма за обучение. Завършилите ученици, още с излизането си от училището биха могли да започнат работа в направление развитие, прилагане в употреба и все по-голямо популяризиране на този стил, който е определян като "народен и самобитен български стил". По тази причина първата специалност в училището трябва да подготвя специалисти по сградостроителство, смята Илия Крунев.

"Първият отдел бе определен да се открие този по сградостроителство. С него се целеше, покрай пряката цел да се подотвят и школуват добри майстори практици по сградостроителския занаят, възстановяването на старините, първо около Боруна, после около Царевец, Трапезица и Света гора и да се направи от града Търново действително една рядка забележителност."

Тържествено полагане на първия камък в присъствието на 
                                    митрополит Филип и официални лица